1.08.2020 г.

Нашите сродни души


Има такива хора, които сякаш познаваш от първия момент, които имаш усещането, че си срещал и преди, които носят у себе си онази топлина, твоята топлина, сякаш вече си у дома.
За тях лесно отваряш сърцето си, просто, защото то никога не се е затваряло за тях – в предишни животи или пък в забравени сънища….познаваш тяхното и знаеш, че няма да те нарани, защото онова, което носи, е спокойствие, щастие, свобода…
Тези хора ти дават криле, онези криле, които вече си имал, но си забравил как да използваш.
Забравил си да полетиш.
Но с тях отново го правиш. И наистина летиш.
Защото с тях просто си себе си.
Понякога те преобръщат всичко в живота ти като снежна буря, дошла изведнъж, но по онзи особен, чист и прекрасен начин, със свежестта на зимния въздух, в който дишаш истински, с цялото си сърце.
Докосването им те кара да се усмихваш, целувката им носи топлина, 
прегръщайки ги се чувстваш спокоен, чувстваш се щастлив. 
И дори понякога да се случва да има урагани в снежните бури, то е само защото се чувстваме неразбрани от тези, за които сме сигурни, че ще ни разберат. И те всъщност винаги го правят. Просто трябва да им повярваме. 
Защото, винаги, когато на сутринта се събудим слънцето отново грее в душата ни и отново тръгваме към сърцето си, отново тръгваме към тях.
Защото те са нашите хора. Нашите сродни души.

Има и такива хора


Има и такива хора
които винаги имат сърцето си,
Които са готови да преобърнат душата си
Които не се страхуват сълзите им да падат
Които не крият усмивката си
Дори когато са на везната между радостта и болката...

Те не са перфекктни, не...
Но те дишат от сърцето си
И живеят на хиляди минути оттук
Те знаят как да се усмихват за малко, 
да плачат за нищо
Да се спрат, за да погледат дъгата
Да погалят уличната котка
Да помечтаят с залеза над морето
Да се повярват в безкрайността
Те знаят как да превърнат пясъка в звезди на прах
И от тях да запалят огън в тъмното
За теб, за тях...

Тези хора там са седнали,
На ръба между точното време, между миналото и бъдещето,
За да ви дадат онази прегръдка, която винаги сте чакали
и която няма да ни стопли,
но ще ни накара да летим

Те виждат отвъд външният вид
Отвъд усмивката, отвъд сълзите
Гледат в душата и обичат
просто обичат...

Има и такива хора.
Живеещи с цялото си сърце.



Такива дни

Има ей такива дни, които са толкова красиви,
че ти се иска да можеш ги прегърнеш с цялата топлина,
която ти даряват,
с красотата на цялото небе,
в което слънцето залязва в розово лилаво,
с въздуха който сякаш вдишваш повече,
с музиката, която сякаш чуваш повече,
с онова в душата ти, което сякаш те кара да живееш повече...

Някой дни са толкова красиви,
че са способни да изтрият всеки един друг преди тях,
който е бил сив и мрачен,
Толкова красиви,
че те карат да тичаш, да скачаш, да летиш,
да обичаш... 
Целия живот, 
Музиката, небето и земята
Цветовете
Вятъра
Звездите
Да можеш ги вдишваш
Да издишваш 
Да живееш.
За такива дни си заслужава всичко
Такива дни осмислят целия живот 
а само миг,
магичен миг, оставащ в сърцето ни завинаги.




До край света

Не ми е самотно
Нито тъжно 
Просто искам да заспя
В прегръдките на тази топла вечер
И да не бъда пак сама 
Ще забравя всички думи неизказани
И премълчани 
И сълзите скрити ще простя
Ще се усмихна на звездите тайно
И с тях в съня ще полетя
Ще повярвам в истинските думи
Онези, казващи неща
Които всеки иска да познае
Най-вече дойде ли нощта 
Ще потърся пътища, пътеки 
Начини да сбъдна онова,
За което мога само да мечтая
И най-вече да мълча
Сплети пръстите си в моите,
Тръгвай, тичай, да вървим
По пътя вярващ във звездите
С мен бъди макар до край света.