Тичах много...

..."Тичах. Тичах много. С боси крака, през тревите, през камъните. Спъвах се и падах. Исках да заплача, но нямах време за това. Не биваше да спирам. Знаех, че ако спра, той ще ме настигне и... Отново тъмнина. И мрак. И болка. Ужас и страх. Не можех да се върна там. Спомените ми се размиваха в съзнанието...

Чети още...

Обичам те!

-   Обичам те. – неочаквано каза той, загледан във витрината, претрупана с шоколадови сърца. -   И аз те обичам. – отговорих усмихнато и улових ръката му. -   Обещай, че винаги ще е така. – промълви сухо и несигурно. Снежинките валяха хаотично върху нашите...

Чети още...