Тичах много...

..."Тичах. Тичах много. С боси крака, през тревите, през камъните. Спъвах се и падах. Исках да заплача, но нямах време за това. Не биваше да спирам. Знаех, че ако спра, той ще ме настигне и... Отново тъмнина. И мрак. И болка. Ужас и страх. Не можех да се върна там. Спомените ми се размиваха в съзнанието ми като пушек от цигара – почти ги виждах, но всъщност не. Спомням си, че бягах дълго. Или поне така ми се стори. Колко време може да бяга едно шестгодишно дете? Не много, но със сигурност надалеч. Няма съмнение в силата, която страхът може да му даде. Да тича ли, тича...
... После изгубих съзнание...."

Из "Чаках точно теб"
#чакахточнотеб