За нашите спомени няма снимки,
няма дневници и недописани писма,
няма дневници и недописани писма,
няма плюшени мечета и изсушени розови листа;
но те по-живи са от кино лента;
и като във филм любим оживяват нашите лица;
и умеят се смеят, умеят и да плачат,
умеят и да тичат в дъжда...;
да се протягат в сутрините ранни
и да прегръщат през нощта;
умеят да признават и отричат
думи казани и премълчани,
чувства, ясни, оправдани...
и да, обичат се...
обичат се както увехтяла снимка се обича,
като последен сняг в пролетта;
като хладно утро в топъл ден;
като капки дъжд през есента;
обичат се като нещо, което винаги се е обичало
и сякаш винаги ще е така...
За нашите спомени няма снимки,
но имат нашите сърца онова,
което като на кино лента се превърта...
най-красивото:
любовта.
