
За нашите спомени няма снимки,няма дневници и недописани писма,
няма плюшени мечета и изсушени розови листа;
но те по-живи са от кино лента;
и като във филм любим оживяват нашите лица;
и умеят се смеят, умеят и да плачат,
умеят и да тичат в дъжда...;
да се протягат в сутрините ранни
и да прегръщат...