За нашите спомени няма снимки

За нашите спомени няма снимки,
няма дневници и недописани писма,

няма плюшени мечета и изсушени розови листа;

но те по-живи са от кино лента;

и като във филм любим оживяват нашите лица;

и умеят се смеят, умеят и да плачат,

умеят и да тичат в дъжда...;

да се протягат в сутрините ранни

и да прегръщат през нощта;

умеят да признават и отричат

думи казани и премълчани,

чувства, ясни, оправдани...

и да, обичат се...

обичат се както увехтяла снимка се обича,

като последен сняг в пролетта;

като хладно утро в топъл ден;

като капки дъжд през есента;

обичат се като нещо, което винаги се е обичало

и сякаш винаги ще е така...

За нашите спомени няма снимки,

но имат нашите сърца онова,

което като на кино лента се превърта...

най-красивото:

любовта.