Не искам да съм част от обърканите релси

Не говори, не искам да те слушам
Слухът ми изморен е от празните ти думи
Обещания, слова...
Не вярвам вече в нищо

Защо ли? Ей така..

Да, да, чувам, че ме викаш,

но не виждаш ли - продължавам да вървя

по моят път, забрави ли - различен

от твоя, криволичещ кръстопът

не искам да съм част от обърканите релси

и бездънните ти улици със тъмен край

натам водят всичките ти пътища

а моите светли са и търсят рай

да, да, чувам те, че обещаваш

но не разбираш ли - не вярвам в това

всичко можеш да ми кажеш, зная

но ще останеш ли след това? 

минутите ти вече не са достатъчни

нито пък късите ти часове

обещаваш ми безкрая, 

а часовник даже нямаш,

как възможно е това?

оставам само ако е завинаги

за друго нямам време, продължавам

по моите пътища, некриволичещи

усмихваш се?

не вярваш?

Но аз вървя, а ти оставаш сам...

още на: https://www.facebook.com/stefanabelkovska/