Каква съм ли - изгубена
Дори сама не мога да се прочета
Дори сама не мога да се прочета
някъде в пустинята съм, насред нищото
Със счупени сълзи
и счупени крила
Забравих вече да летя...
Забравих вече да летя...
Как става ли? Ами така!
Когато мечтаеш някакси по детски
И почти така искрено обичаш
Усмихваш се с топлина
И светлината те изпълва -
От върха се спускаш и политаш -
Щастливо, сбъднато , красиво
Но няма как и всичко дърпа те надолу -
Гравитация и спомени, мисли, време, часове, минало и нещо непростено
И някакси естествено се връщаш пак назад
Но връщане назад няма
Веднъж, когато си летял
по земята някакси не ходиш
превръщаш се в сянка,
в човек без път и без компас,
търсиш без да знаеш и ти какво
и луташ се в кошмари, в сънища, в умора
и много често сред грешните хора
искаш да обичаш
но често мразиш
искаш слънце, а пък винаги вали
и така, наопаки е всичко
на земята се седи
и тогава се изгубваш
ставаш призрак без крила
подминаваш бързащите хора
и усмихваш се едва
а те си мислят, че си луд
"Лъжа е - хората не могат да летят" -
Усмихват се със съсухрени лица
Така е - може би е лудост
0 коментара:
Публикуване на коментар