Старите пътеки

И така...прибираш се,

Лягаш в същото легло

Пускаш същото предаване

Прелистваш същата книга

И дните започват да бъдат все същите

А нощите...

И някакси забравяш, че бил си другаде

И видял си нови места...

Усещането постепенно се разсейва,

А дните се сгъстяват...

Само споменът за теб не избледнява

Връщах се безброй пъти

По старите пътища

По познатите пътеки

С познатите полети и на познатите гари

Минавах скришно покрай витрините

На нашите кафенета

И понякога дори посядах в тях

Чакайки и аз не знам какво

Да се превърна в призрак може би

Какъвто отдавна ти си вече

Защото може би едва тогава

Ще си отново част от моя свят

И там, сред сменящите се сезони

Все по-ясно го разбирах - 

Отдавна теб те няма

И в спомен дори не се превърна

Едно усещане си....празно 

Като кратер на вулкан - 

Бездънен, хладен
но споменът за друго още имам
и затова и може би все ще се завръщам
а дотогава...
ще заспя в познатото легло
и ще прегърна познатите сънища..
ще дойдеш ли в тях отново?