Когато си отидеш у дома

Ще ми бъде малко мъчно, но ще мине
Така както отминава дъжда през пролетта
Очите ми ще бъдат океани
Когато си отидеш у дома

Ще бъде всичко пак каквото е било
Изгрева, нощта и всичко друго
Ще се търкулне неусетно пак деня
И годините ще литнат като пеперуди

Часовете пак ще имат точните секунди
И луната ще заспива със нощта
А времето ще бъде тихо и послушно
И ще пази спомена за точно това СЕГА

В красива люлка пак ще залюлее
Вълшебства, трепети, мечти
И една душа, която помни и умее
Как стават истински дори

И щастлива днес , че имам вчера
Прегръщам спомена за любовта
И да го опазя вярвам, ще успея
Загърнат в моита топлина....