Влюбваме се в залеза, заспиваме с изгрева...

Пътуваме километри,
летим над различни страни,
докосваме океани и морета,
заспиваме сред безкрайни планини,
очите ни стават красиви, огледани в звездните небета над нас...
влюбваме се в залеза, заспиваме с изгрева...
и ни се иска да полетим...
И точно тогава, когато сме в пълна хармония и си мислим, че сме видели всичко,
в живота ни влиза един единствен човек.
Разтърсва ни, усмихва ни, разплаква ни.
Преобръща всичко наопаки.
И желанията ни вече не са същите,
и мечтите ни вече не са същите,
и сърцето ни вече не е същото.
И ние не сме същите.
И не, никога няма да бъдем същите.
И не, не искаме да бъдем същите.
С него чувстваме повече,
виждаме повече, искаме повече.
И няма значение дали този човек е бил до нас за ден,
за месец, за година или само за миг,
той променя света ни завинаги.
Обикновено тези хора не остават в живота ни,
те идват, за да преобърнат представите ни за света и да променят самите нас
или всъщност....
да ни покажат точно какви искаме да бъдем.
Те пътуват във времето и пространството,
за да се срещнем отново тогава, когато най-много имаме нужда един от друг.
Днес, утре, някога...а може би в някой друг живот.
Всичко е безвремие...

Всички ние имаме този специален човек в живота си, щастливи, че сме го срещнали, пазейки в сърцето си една единствена дума за него и тя е : Благодаря ти!