Истинските ние

Реален свят и нереални ние

Общество, очаквания, ти и аз

И всички ние в един безумен кръговрат

Търсим истинските хора

Истински места, истински приятели и истинска любов

Толкова еднакви сме по пътя всички ние - 

С лица назаем, без посока и компас

Опитваме се да бъдем всичко друго, но не самите нас

И единственото истинско е, че отминават дните

И все по-истинско забравяме кои сме

не се намираме, а се изгубваме

и да, много, много се страхуваме

Че не заслужаваме повече от това, което  вече имаме

Но напук продължаваме все така истински

Да мечтаем в студената прегръдка на нощта

Сънувайки онези, истински истински неща...

А после отново се събуждаме

Не знайки кое е правилно, кое грешно

И прегръщаме с измръзнало сърце,

Раняваме, а нас самите ни боли

И с оправдания продължаваме да бягаме,

А уж търсим истинското, но дали?