Безкрайна мека топлина
И песен, която никога не остарява
До една камина с тиха светлина
Аз, разрошена коса и чаша вино
И спомени за това, което бях
И всичко, което силно
Изплаках, преглътнах, изживях
Усещам пламъкът по моите длани
И искам мислите ми да отнесе
Като безкрайни тъмни урагани
И после изведнъж да спре
Поглеждам снимка посивяла
И питам - аз ли бях това
Или някоя минута остаряла,
Прокраднала се, объркана сълза?
Миналото решавам и изхвърлям
И зачеквам всичко ред по ред
Любовта и приятелството само не отхвърлям
Но всичко друго превръщам в лед
Не отварям старите писма
Изпепелявам ги в огъня ей тука
А пламъците весело горят
И танцуват в камината пролука
За миналото нямам време
Не искам спомени, не вярвам в тях
За какво ми е това излишно бреме
Въпросите си тихичко шептях
За всичко изживяно аз платих си
Каквото исках, постигнах, изживях
За грешките сама простих си
Тъжна и щастлива бях
Време е за начало ново
И нови сбъднати мечти
За които вечер да мечтая
Под заспиващите с мен звезди
Усмихвам се, а пламъкът догаря
Изтанцувал своя танц
В червено новата луна изгрява
И нови пътища за мен създава....
и светлина й сърцето ми отваря...
0 коментара:
Публикуване на коментар