Иска ми се да запомня момента, но в този момент разбирам, че аз го имам и че винаги съм го имала и никога няма да го загубя. И може би отново ще се връщам към него в сънищата си. Сякаш някой ме дърпа за ръката и ми казва ела и аз просто тръгвам в обратната посока, където слънцето залязва. Или поне така изглежда. Там, под цветните лъчи, цветно оживява града. Готическият град прелива в червеникава обвивка, в стотиците си върхове на катедрали, във вълшебна архитектура и улици, омешани между тях, в мостове, в река. Всичко се движи, живее, диша. На забавен кадър, на бърз кадър. Не е картичка, не е снимка. Повече от това е. Място е. Където съм оставила сърцето си. Някога, и аз не знам кога.
0 коментара:
Публикуване на коментар