1.08.2016 г.

Илюзия-любов

Имало една легенда
За жълто цвете
и изгряваща луна
и много кратък ден 
и още по-кратка среща
а после цветето заобичало луната
и чакало я безнадеждно да я види пак
но дните ставали по-големи
а луните денем спят
посивяло цветето,
отхвърляйки топлината
на изгряващото слънце 
и копнеело за спомен, 
за една илюзия-любов...

и аз така
обичам теб, 
а той ми дава слънце,
но мен пороят ме влече
онзи, който винаги погубва...







Може би ще харесате:

  • Не спомените остават накрая... Завъртя очи – надписът на гарата стоеше над нея. Бе време да върви. Последните часове се изнизаха като пясък през пръстите й. А толкова искаше да го… Чети още...
  • Да стъпиш или да полетиш И след като придобиеш умението да прощаваш, да пускаш онова, което не ти е необходимо и въпреки всичко да запазиш любовта в сърцето си; да можеш да и… Чети още...
  • Можем ли? Порастваме ли? Ставаме ли по-зрели? Можем ли да махнем с ръка и да изпратим лятото без да тъжим в есента? Можем ли да се зарадваме на снега, без да м… Чети още...
  • Докоснало сърцето ти Накрая ще остане само онова Което е докоснало сърцето ти нежна песен капки дъжд среднощното шофиране падащи звезди изгряваща луна прииждащо мо… Чети още...
  • Чаках точно теб Лондон. Блясък. Слава. Пари. Тя мечтае за любов. Той мечтае за любовта на целия свят. Ани… Чети още...

0 коментара:

Публикуване на коментар