8.08.2016 г.

Не забравяй!


Може би ще харесате:

  • Сега Сега, когато трябваше да вървя, изминалите последни дни ми се струваха като някаква химера, като нещо, което никога не се бе случвало. Вероятно така… Чети още...
  • Той, той и пак той „Тъндърсторм“ бяха на върха, а за мен Джейсън си бе все същият. Смело се изправяше на сърфа и се гмурваше върху вълните. После ме целуваше със солени… Чети още...
  • Мечтите Спомням си как събирах багажа си толкова бързо и нетърпеливо, сякаш цял живот съм чакала този миг. Всъщност - наистина цял живот бях чакала точно то… Чети още...
  • Погребаните живи чувства никога не умират Винаги ще бъдеш ти... Чувам собствения си глас да изрича заедно с неговия и да обещава... Една сълза се търкулна по бузата ми и аз машинално набърз… Чети още...
  • Тичах много... ..."Тичах. Тичах много. С боси крака, през тревите, през камъните. Спъвах се и падах. Исках да заплача, но нямах време за това. Не биваше да спирам. … Чети още...

0 коментара:

Публикуване на коментар