Skip to content
Може би ще харесате:
Сега
Сега, когато трябваше да вървя, изминалите
последни дни ми се струваха като някаква химера, като нещо, което никога не се
бе случвало. Вероятно така… Чети още...
Той, той и пак той
„Тъндърсторм“ бяха на върха, а за мен Джейсън си бе все същият. Смело се изправяше на сърфа и се гмурваше върху вълните. После ме целуваше със солени… Чети още...
Мечтите
Спомням си как събирах багажа си толкова бързо и
нетърпеливо, сякаш цял живот съм чакала този миг. Всъщност - наистина цял живот
бях чакала точно то… Чети още...
Погребаните живи чувства никога не умират
Винаги ще бъдеш ти...
Чувам
собствения си глас да изрича заедно с неговия и да обещава... Една сълза се
търкулна по бузата ми и аз машинално набърз… Чети още...
Тичах много...
..."Тичах. Тичах много. С боси крака, през тревите, през камъните. Спъвах се и падах. Исках да заплача, но нямах време за това. Не биваше да спирам. … Чети още...
0 коментара:
Публикуване на коментар