Порастваме ли? Ставаме ли по-зрели? Можем ли да махнем с ръка и да изпратим лятото без да тъжим в есента? Можем ли да се зарадваме на снега, без да мърморим за това, че някой не е изчистил пред дома ни? (осъзнавайки, че това трябва да сме самите ние) Можем ли да простим на онзи приятел, който толкова обичахме, а после времето ни раздели? (и какво са няколко години за истинското приятелство) Можем ли да се върнем там, където се провалихме и да започнем наново? (с вдигната глава и с повече вяра в себе си) Можем ли да зачеркнем с молив думата "грешка" и да разберем , че няма грешки, а просто падания и ставания по пътя на живота ни?
http://dama.bg/article/mozhem-li/12646/Може би ще харесате:
Небето, сърдито, ни прегръщаше Вратата на черната лимузина се отвори. Седях със скръстени ръце пред задния изход на хотела и се чувствах отново на деветнадесет. Този път обаче бях … Чети още...
И чаках теб... Бе прекалено рано сутринта. При други обстоятелства щеше да спи до обяд в почивния си ден, но не и днес. Днес щеше да го види... Минало бе толкова в… Чети още...
Не забравяй! … Чети още...
Карамелени очи...„В този момент времето около мен спря. Всичко около нас се отдръпна и изчезна – хората, пространството, стаята, масата,светещата реклама сякаш изгасна… Чети още...
Споделям... Благодаря за поканата да участвам в този прекрасен проект ЕДИН ОТ НАС Споделя! За мен беше удоволствие да отговоря на всички въпроси! "Най-хуба… Чети още...
0 коментара:
Публикуване на коментар