Парадокс

И на тези, на които държиш най-много
Най-често забравяш да казваш обичам те...
Парадокс е как умело отлагаш една обикновена прегръдка
И преглъщаш милите думи,

които по принцип искаш да кажеш,

но нали и утре е ден все си повтаряш;
Парадокс е, че мълчиш, когато най-много искаш да говориш;

и с усмивка казваш "върви", когато отвътре плачеш "остани";

парадокс е, че често нехаеш за тези, които в очите те гледат

а тичаш след други, обърнали гръб;

Парадокс е, че чувстваш, но се страхуваш да признаеш,

уж несигурен в другите...

не, несигурен в теб.

Парадокс е, че все да върнеш времето мечтаеш

Но животът не е на запис

и няма лента "моменти"
възможностите на пауза не можеш да сложиш,
и минават секундите, превърнати в спомени...

Пародокс е, че знаеш всичко това,
но отново отлагаш...
Незнайно за кога.