Когато ти липсвам, целуни дъжда

"Шумът от излитащите самолети отекваше в ушите ми. Времето спеше. Беше заспало там, сред падащите сиви облаци над земята. Разговорът с Алекс ме разстрои. Не знам дали защото още ми беше болно, или понеже нея също я болеше с мен. Наблюдавах как самолетите излитат един след друг и как завръщащите се кацаха в далечината. Всичко беше на забавен кадър.
Една след друга се отронваха капките от небето. Дъждът падаше по земята и носеше прашинките във въздуха. Студът обгръщаше лицето и премръзналите ми ръце. Знаех, че трябва да се скрия, но стоях там, завита в червения си шал. Само той беше цветен днес. В деня, в душата ми започна да ръми.
„Когато ти липсвам, целуни дъжда...“
Глупавата песен изникна в съзнанието ми. Разтърсих глава, без да помръдна. Да, така ме научи той – да обичам дъжда. Вече не ме интересуваше дали ще настина, дали ще ме заболи гърло... И въпреки, че казах на Алекс, че съм добре, всъщност нямаше значение. Чувствах се болна. Празна. Дишах бавно, а от всяка глътка въздух ме болеше. Тъпо, монотонно, постоянно. Сърцето ми се бе свило в малка черупка. На гърдите ми тежеше нещо като буца. Въздъхнах в желанието си да я махна. Усетих, че очите ми се пълнят със сълзи. Преглътнах. Бавно, болезнено. Една сълза се търкулна по бузата ми. Грабнах куфара си, беше време да вървя.
Капките падаха по прозореца на самолета и рисуваха своя картина. Не я разбирах, не виждах нищо. Плавно се издигнахме и обгърнатият в облаци град остана под нас. Колкото по-високо стигахме, толкова повече облаците се разсейваха. Слънцето се прокрадна тайно и проблесна в очите ми. Господи! „След всяка буря отново изгрява слънце.“ Загърнах се в шала и затворих очи."

Из "Чаках точно теб"
Търсете във всички добри книжарници, на сайта на Bgkniga.bg (включва специално послание от мен)
и във всички онлайн магазини за книги.