Днес неродената ни дъщеря щеше да бъде на девет

Днес дъщеря ни щеше да бъде на девет.

С очи като твоите - големи и пъстри, с моята широка усмивка и с криви зъбки щеше да се смее всеки път, когато я гъделичкаш и да тича при мен, за да я спасявам от теб. Щеше да се страхува от гръмотевиците, но да обича дъжда и всеки път да ни пита защо охлювите излизат само, когато вали, а ние - ние нямаше да можем да й кажем, защото самите ние не знаем, но се усмихваме и измисляме истории, подобни на онези, които й чета вечер, когато заспива, но въпреки това тя обича повече тебе, защото за всичко й угаждаш и защото й купи куче за Коледа, онази Коледа, на която лежа под елхата, с брадичка , опряна в ръцете - загледана в блещукащите лампички и чакаща добрия старец, в който вярва още май, а кучето - искаше котка, но ти не разбра писмото й , но тя пак плака от радост, когато го получи и обеща, че ще се грижи за него и че ще го обича, както обича и всички птички, охлюви, пеперуди - това дете обича целия свят и сякаш света я обича или просто аз обичам я много, защото я заченахме  някъде между безкрайните топли нощи и онези утрини, намокрени от капките на пролетния дъжд, с мириса на нещо ново, нещо, което се създава, ражда, в старата ти кола, в старото у нас, у вас,...някъде между моята ревност и твоето извинявай, между отивам си и остани, между прошепнатото обичам те, някъде там в началото на любовта , в неяснотата ,в страха, в обещанията, в морето от емоции , в океана от чувства, във вярата, че ти си за мен и аз съм за теб....между сълзите върху теста за бременност и твоята усмивка - ти винаги се усмихваш, там в твоето „всичко е наред“ - да, така ми каза и така беше, защото тя се роди с първите падащи снежинки, някъде между най-тъмната нощ и първите ледени лъчи на зимното слънце, като подарък за Коледа, като подарък за мен, като подарък за теб, за да седи днес до прозореца и да рисува с часове и с часове си измисля приказки и да ги чете на кучето, а кучето и то вече е голямо, и ние сме големи, но още всички обичаме морето и понякога кара ски, защото ти я научи, а аз само ви снимам, не мога да карам ски, но пък няма по-топло от това да виждам как те прегръща с ледени ръце и казва „татко, обичам те“....и „мамо, видях катеричка“ и пак се започва с обичта към целия свят...онзи свят, който тя обича и светът обича нея...

Днес ли... Днес навън вали...сняг, спомени и мисли.

Днес ти имаш дъщеря. От друга.

А аз все още мисля за нея - нашата, неродена дъщеря.

Усмихваш се. Ти винаги се усмихваш.

Всичко е наред.