8.07.2016 г.

Близко...

"А Джейсън...той обръщаше всичко в живота ми на сто и осемдесет градуса. 
Правех неща, които никога не бях правила досега,
всичко бе ново за мен – усещанията, докосванията...
Сега, когато споделих с него единствената си голяма тайна, 
вече бе прекалено късно за пресмятания и притеснения - никой не бях допускала по-близко до себе си. 
Чувствах се като отворена книга и знаех, че ако някой ден той си отиде, ще бъда като празни страници, които никой друг не ще може да напише. 
Беше ме страх. Много ме беше страх...”

Из "Безвремие"
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!


4.07.2016 г.

Можеш ли да уловиш русалка

Можеш ли да уловиш русалка?
И вярваш ли, че съществува?
Познавал ли такава - красива, луда
Надбягвал ли си се с нея
Като с вятъра без време
Като с урагани закъснели
Като с вълните бурни
И чакал ли си
Луната да изгрее - 
цяла пълна
С дни, с месеци, с години
Защото някой някога ти казал,
че русалките тогава само можеш да ги видиш
Не чакай - чакането е напразно
Звездите никога не ще да преброиш 
Вълшебствота невидими са за очите
Глухарчетата не можеш да догониш,
Щом вятърът веднъж ги разпилее
Те правят каквото си поискат
И точно като нея вълшебна приказка ще ти изпеят
Но само ако в теб се влюбят
И решат да бъдат твои без време
Върви сега..
Луната днеска няма да изгрее
а по изгреви русалките не плуват...


1.07.2016 г.

Урагани посред лято


Един е онзи, който влиза в живота ти,
Разбърква всичко като ураган посред лято
Преобръща душата ти,
Разбива я на хиляди парченца 
само, за да разбереш, че никога досега не е била цяла
Повежда те в нови светове
И вярваш във вълшебните килимчета
И в това, че можеш да летиш
И не, не сънуваш вече същото
И сутрините са различни
А нощите....
След него всичко е различно
И най-вече ти
Търсенето е задънен път
Намирането ... невъзможно..
Познал ли го, няма друг
Ще търсиш вечно усещането
онова, което, веднъж вече имал си
Защо ли не остава?
Че нали вълшебствата се изпаряват
За да ги помниш вечно
И вечно да ги искаш
И вечно да сънуваш
и вечно да ги търсиш...



Аз искам пак да е студено

Карат ми се зимни кънки посред лято
Да ми е студено, а ти да се усмихваш
И мляко с мирис на канела ми се пие
И искам да се стъмва рано
И в тъмнината пламък на камина да играе 
И радиото да ми припява тихо
любимата ми песен, думите й зная 
и танцувам...
Листата есенни да гоним в парка
и цветовете да им преброим
снежинките в нощта да падат
и снежният човек на сутринта да построим
носът ми да замръзне, а ръцете ти да са горещи
аз искам пак да е студено
И по запотените стъкла измислици да си рисувам
аз искам просто да съм близко
и в теб да мога да се сгуша...

навън е лято, 
а аз за зимна обич си мечтая...



Ако можеш..?



Ако можеш да докоснеш сърцето ми
Би ли разтопил снежинките и да ги превърнеш в сладолед?
Ако можеш да рисуваш по стъклата на душата ми
Би ли направил чуден замък от скреж?
Ако можеш да погледнеш в очите ми
Можеш ли да видиш всичко и да разбереш?
Ако можеш да стоплиш ръцете ми
Би ли се осмелил да не се изгориш
Ако разрешиш ребуса на душата ми
Би ли рискувал никъде да не сгрешиш..?

Аз бих...


29.06.2016 г.

И аз така...

И аз така....
обичам теб,
а той ми дава слънце,
но мен пороят ме влече,
онзи, който винаги погубва...

https://www.facebook.com/stefanabelkovska/photos/a.547482208760124.1073741828.519400278234984/623917891116555/?type=3&theater