..."Все още не можех да избистря съзнанието си от мимолетната среща, която ми се стори по-дълга от вечността. Вече стоях там – най-отпред, пред сцената, музиката бучеше в ушите ми, хората ме побутваха, дори блъскаха, Алекс пищеше неистово, а аз бях като препарирана. Когато един по един членовете на „Тъндърсторм“ излязоха успях само да затая дъх – щях да видя Джейсън отново. Публиката буквално полудя. Всички крещяха с цяло гърло, плюшени играчки летяха към сцената, фотоапаратите щракаха ежесекундно. А те – те просто се усмихваха и сякаш това бе нещо съвсем нормално, започнаха с първата песен.
Всички пееха, аз не. За първи път ги слушах, но, съдейки по реакциите на двестате души в залата, бяха наистина добри. Марк беше фронтмен, Джейсън се включваше като втори вокал, Тай и Роб заемаха по-задни позиции заедно с останалите музиканти. На Роб очевидно му се танцуваше, защото постоянно вкарваше някакви движения. Музиката бе изцяло на живо, един много симпатичен китарист пригласяше на мекия глас на Марк, ударите на барабаните отекваха в гърдите ми, а пианото даваше началото на почти всяка песен. И Алекс бе във вихъра си – явно откраднатият диск си беше свършил отлично работата, защото тя знаеше всички песни наизуст. Беше забавно да я наблюдавам така – със сигурност изобщо бе забравила, че съм там. С Марк си разменяха въздушни целувки, погледи, намигания и какво ли още не, докато аз се стараех да снимам, както ми бе поръчано часове по-рано. Взирайки се в екрана на апарата и полагайки неимоверни усилия да не го треса, докато всички ме блъскаха, неусетно фокусът ми бе попаднал върху Джейсън, който... отново гледаше към мен. Отместих погледа си, за да се убедя, че греша, но не – широката усмивка не слизаше от лицето му, докато пееше втория куплет на нежна балада, вторачен изцяло в лицето ми. В този момент получих изръчкване в ребрата – Алекс се бе сетила, че съществувам и явно бе доста наблюдателна, защото така силно извика „Той пее за теб!“, че имах усещането, че само в Лондон не я чуха. Нямах време да изпротестирам, разкъсвана между ролята си на оператор и бушуващата емоция. Усмихнах се нелепо, поглеждайки към Джейсън, и тъкмо тогава той спря да пее за секунда... Почти веднага продължи, но очевидно сбърка текста, защото всички от групата го погледнаха въпросително, а самият той изтананика нещо, за да замаже положението. Изчервих се и сведох глава, но когато я вдигнах, прозрях, че той очевидно се забавляваше със ситуацията – дари ме с широка момчешка усмивка. Не ми оставаше нищо друго освен да се потопя в музиката, в нежните тонове на пианото, да се отдам на ударите на барабаните, да се обединя с всички викащи момичетада потанцувам, да се слея с песните, с гласа му..."
Из "Чаках точно теб"
Търсете във всички добри книжарници, на сайта на Bgkniga.bg (включва специално послание от мен)
и във всички онлайн магазини за книги.
