3.03.2016 г.

Бързаме безумно

Доста време ми бе необходимо да се науча на търпение
Да разбера, че онова, което трябва да се случи, ще се случи
Независимо от това колко енергия ще вложа в него
Независимо от това колко много ще го пришпорвам
Независимо от това, колко много ще го искам
Ще се случи, когато трябва
Ще се случи, когато дойде момента
Ще се случи, когато съм готова.
Когато сме млади, обичаме да препускаме като луди с времето
Говорим бързо, караме бързо, пресмятаме бързо, 
бързо палим, бързо ни минава, бързо се влюбваме, бързо си тръгваме
Бързаме безумно сякаш животът е просто миг
А после често съжаляваме за пропуснатите възможности.
Да, доста време ми бе необходимо да се науча на търпение
Да изслушвам родителите си, дори когато чувам думите им за стотен път
да запазя търпение в задръстването, въпреки че закъснявам
да не се нервирам на проблемите в работата ми
да не очаквам от хората да бъдат каквито искам да са
да не изтезавам себе си да мога да се справям с всичко,
да не искам нещата сега и веднага...
Днес просто затварям очи и вярвам
Че след тежкия ден винаги идва по-добър
Че след провала винаги идва успех
Че след дъното има единствено и само нагоре
Че понякога дори да се разпадам, то това е за да се събера наново
Че дори да съм сама, винаги ще се намери към кого да се обърна
Че дори да ме боли, утре пак ще се усмихвам
Защото след всяка буря винаги изгрява слънце
Стига да мога да почакам....
www.facebook.com/stefanabelkovska


Може би ще харесате:

  • Самотата е опасен магьосник И най-често те наранява онзи, към когото си хранел най-голямо доверие... Доверие, което ние самите сме изградили. Не той. Не тя. Не те. Разочарова… Чети още...
  • Когато си отидеш у домаЩе ми бъде малко мъчно, но ще мине Така както отминава дъжда през пролетта Очите ми ще бъдат океани Когато си отидеш у дома Ще бъде всичко пак каквот… Чети още...
  • Да обичаш снежинка- Вълшебно е! - Не обичам да вали! – смръщи се той и забърза към близкия навес. Снегът се сипеше безмълвно, сливайки се с тишината на напредващата нощ… Чети още...
  • НикогаАз никога не те прегърнах И никога не те усетих част от мене В голяма дъщеря не се превърнах Така и не остана време Аз никога не казах татко Не тичах… Чети още...
  • Можем ли? Понякога в мен се събужда един особен навик - навикът да поглеждам назад в миналото. Това пътуване винаги завършва по един и същи начин – аз казвам … Чети още...

0 коментара:

Публикуване на коментар