Една жена, но вечното момиче

Ако бях момче
Щях сам да определям правилата
в моя мъжки свят, 

Да се излежавам до късно
с изключен телефон
да казвам, че съм болен, 

когато не искам да говоря
да се наслаждавам на света
без да го анализирам
да поставям себе си на първо място

да пия бира с приятели в любимата си тениска,

да правя онова, което искам и рядко,
много рядко да говоря за онова, което чувствам

Но аз съм просто момиче...

Понякога се преобличам сто пъти и не,
нямам една любима рокля
Друг път просто не ми се излиза
усмихвам се дори да ми се плаче
И изслушвам дори, когато мен самата ме боли
Влюбвам се, а после ми е мъчно
А понякога летя
В илюзии, мечти и в моите светове

приятелка съм, дъщеря и майка, 

спътница, съпруга или пък всичкото в едно

усмихната и тъжна, емоционална, понякога ранима,

ядосана и блага, хармонична, хаотична,

винаги съм толкова различна

така както е времето навън
да, живея в мъжки свят 

една жена, но вечното момиче
щастлива съм...

и какво по-хубаво от това?