Един живот
не стига
Да посрещна
всички изгреви
И да изпратя
всички дни
И да се
удавя в цветовете на дъгата
Да обичам
слънцето, луната, да броя звездите
И да
докосвам всяка песъчинка
На всеки
плаж, по който стъпвам
Да погледна
от върха
Целият ни
свят
Да заспивам
с изгряващото слънце
И да плувам в морета, океани
сред преливащи
вълни от топлина
и в преливащи любими времена
Да броя
цветовете на падащите есенни листа
И да
танцувам с дъжда
Горещ и хладен, а понякога студен
Да паля огън
И камина
Да танцувам
боса докато навън вали
И да гоня
снежинките като дете
Не за друго, а защото ги
обичам
Както и зимата, студа
И снежни
човеци да строя
И замъци от
пясък
А после да
ги снимам
За да си ги спомням винаги след това...
Един живот
не стига да обичам
По милион
различни начини
И в хиляди
различни пъти
Някой, нещо...
Не стига да
летя, да пътувам, да откривам
Нови светове и в тях новото ми аз
Да позная
всички пристанища, летища, гари
Тук сега
0 коментара:
Публикуване на коментар