21.06.2016 г.

Луната

Шофирам тази нощ безцелно
С любима музика и малко мисли
За миналото, което все измервам с време
Но за нас бе километри, не минути
поглеждам горе там - Луната
Огромна, красива и различна
С песента от радиото се слива 
и разказва някаква история,
Която уж във всяка дума знаех
Къде ли сбърках - кой ли ще ми каже...
И шофирайки така безцелно
Тук е ден, а там някъде при теб е нощ
Но там горе Луната ми нашепва
Че времето ще пропътува
А километрите са нищо
И същата така красива
И пред тебе скоро ще изгрее
И някакси те чувствам близо
Когато знам, 
че в една Луна се взираме без време...



20.06.2016 г.

Бях ли

Бях ли благодарна
За всички нощи, превърнали се в дни
За всички дни, превърнали се в нощи
За новото слънце и новия ден
За това, че има звезди
и че заспивам с новата луна
Или пък, че просто има небе
И дъжд и сняг и падащи листа
сменящи се сезони, летящи с моите дни
Благодарна ли бях за това, че виждам
Отново морето и че отново го докосвам,
Че мога днес за ходя да тичам, да танцувам ако пожелая
Благодарна ли бях, че чувам и говоря
Благодарна ли бях за всички сбъднати мечти
поне за миг без да искам още
За всичко истинско без да страдам за фалшивото
За обичта и любовта
За разбирателството и помощта,
идваща, когато най-малко я очаквам
За това, че животът ме обича
Обичам ли го достатъчно и аз..?
Той ми даде повече отколкото поисках
Затова благодарна съм и аз...!

www.facebook.com/stefanabelkovska


Понякога

Понякога не е важно колко рокли имаш в гардероба си
Нито пък диамантени пръстени ли ще сложиш на ръцете си
Понякога няма значение каква кола караш
И имаш ли изобщо такава
Имаш ли къща, апартамент 
познават ли те всички или не
В какви чаршафи заспиваш
И гледа ли прозореца ти към планината 
Слаб ли си или си пълен
усмихнат ли си или тъжен
красив ли си или пък не...
Понякога просто има значение
Кого имаш в живота си
И дали някой те обича
Истински, искрено
Дали имаш майка, баща, брат или сестра
Или просто твоето семейство...
Понякога има значение само онова
което си дал, а не което си получил
и което си почувствал истински 
обичал ли си и дал ли си любов

Защото винаги, а не само понякога
Накрая само това има смисъл...



Момичето в мен го промени

Отведи ме там, където все исках да отида
и момичето в мен - промени го, завинаги го промени
Нека видя онзи свят
За който сърцето ми мечтае
И да чувствам, винаги да чувствам
Трепет, обич и любов...
Да летя, но истински, с мечтите
А после да си ги припомням
Тогава, именно тогава 
когато губя вяра
и пак да виждам как се сбъдват
И да умея
Ах, много искам са умея
Да пазя, тайничко да пазя
Чувството, което те ми дават
Онова, с което изпълват ме
Дните минутите и часовете
И винаги да помня как мога всичко
И всичко може
Да бъде истина, магия
Реалност,
Сбъдна мечта
Стига да го пожелая...
www.facebook.com/stefanabelkovska

www.facebook.com/stefanabelkovska

Магнетичната Шотландия

"Всеки човек умира. Не всеки човек живее истински." Уилям Уолъс
.....Някой, някога е вярвал, че всяко нещо, което е красиво, трябва да бъде свободно. На този някой не му трябва име и не му трябва определение дали е истински или не, защото идеите са вечни, а вечността се превръща в легенда. Точно, в каквато се намирам сега.....

За Магнетичната Шотландия и вълшебния Стирлинг четете тук:

http://lazara.bg/rubriki/mechtai-sas-stefana-magnetichnata-shotlandiq/






14.06.2016 г.

Да се влюбя отново в теб ли...

Да се влюбя отново в теб ли... 
Не мога. Не искай това от мен.
Не казвай, че ти липсвам,
не казвай, че обичаш,
не казвай колко много знача аз за теб
Аз зная всичко това...
Но думите са просто някакви слова
а любовта не свършва с хепи енд, когато
няма свобода
Затова аз искам все така да бъдем -
такива, каквито сме сега
Затова те моля - замълчи
и просто изчакай ме в дъжда
Колата запази я топла,
със запотените стъкла
Аз просто искам  да усещам твоя допир
И устните ти жадни за онова
Което само аз ти давам 
И което не свършва с вечерта
Седни да погледаме как слънцето едва-едва
Прокарва си през прозорците пролука
и танцува по нашите тела
А чаршафите са още мокри
И носят спомените от нощта
Остани в спомените живи
Остани в сърцето, в спомена, в духа
Остани и вчера, днес и утре
Остани в тихото очакване
Остани с шепота, в съня 
Остани такъв, какъвто си
И никога не се променяй
защото аз не искам да се променя
Искай ме завинаги така
както аз искам теб сега

Ще ти липсвам

Някой ден, когато си отида
Ще ти липсвам, зная
Ще ти липсва и гласа ми
И косите ми, и мириса ми на парфюм
И съобщенията ми  -
Ядосани и мили
И думите ми, че и ти ми липсваш
И тези, че обичам да си тук
И признанията и неизказани онези,
които понякога болят, но понякога и топлят
Ще ти липсват и нощите и дните
И ще ти липсва да идвам в съня ти
и ще ти се иска пак да бъдеш част от моя ден
и ще искаш пак да ме докоснеш
и пак да бъда твоя
дори за час, минута, миг...
Някой ден ще си отида
Знаеш...
Ще ти липсвам...знам...
А защо тогава се държиш 
сякаш винаги ще бъда тук...