Бялата къща на брега

Дните, които прекарахме в бялата къща на брега, бяха най-хубавите в живота ми досега... Всъщност бяха само три дни, пет часа и тринадесет минути. Красива и безкрайна вечност в моето съзнание. Всяка сутрин Джейсън се събуждаше преди мен. Отваряше огромните френски прозорци с изглед към морето и оставяше хладкия въздух да погали лицето ми. Като по поръчка, времето бе слънчево и дори леко топло. Освен това беше спряло. Спираше всеки път, когато гледах в очите с цвят на карамел; спираше всеки път, когато любимият ми се усмихваше с перфектната си усмивка. А после отново затанцуваше заедно с неговите пръсти, докосващи клавишите на пианото. Да, имахме и пиано... Вечер, когато тишината вече бе обгърнала брега, седях на терасата и наблюдавах тъмнината на безкрая. Леденият вятър лъхаше лицето ми, но не чувствах студ. Нежната мелодия, сътворена от допира на дългите му пръсти до клавишите, се разстилаше във въздуха като меко одеяло, което те обгръща... и те стопля. Усмихвах се, когато чувах гласа му нежно да припява. Не можех да предположа точно за какво си мисли, но знаех какво мисля аз. Или по-скоро какво чувствам: всичко! Вдишвах по-дълбоко и по-истински, нямаше ги вечните ми притеснения, нямаше го страхливото момиче. Усещах се свободна, истински свободна. Можех да хвърля пухенката на земята и да тръгна
гола въпреки студа. Знаех, че няма да настина. Можех да изтичам в морето и да плувам цяла нощ, вярвах, че няма да се удавя. Можех да тичам по плажа с боси крака и бях сигурна, че нямаше да настъпя нито един камък. Можех да пея с цяло гърло и знаех, че никой няма да ми се смее. Можех всичко, защото се бях влюбила истински...

Из "Чаках точно теб"
Търсете във всички добри книжарници и във всички онлайн магазини за книги!

Чети още...

Различен начин

И тогава той ми каза:

- Харесва ми как виждаш света различно, в малките неща;

как слънцето бавничко изгрява, 

как в различен цвят ти е небето, 

и листата на есента ги броиш - и по цвят, и по форма, 

а в ръцете ти са толкова красиви, 

как топло става щом дъждът внезапно спре, 

а залезът го гледаш с влюбени очи, 

студът обичаш го, 

а нощта любима ти е и караш ме да мисля, 

че вълшебствата съществуват....

....И тогава той ми каза, че ме обича.

Усмихнах и махнах с ръка:

- Не могат птиците да се обичат, те винаги ще търсят своето небе. 

Чети още...

Би ли..?

В един свят, в който можеш да бъдеш, където си поискаш
Би ли избрал да спреш на безимен плаж
В дълга лятна нощ
И да погледаш ей така звездите
И луната как изгрява там някъде зад хоризонта...
В един свят, в който можеш да бъдеш всеки
Би ли избрал да бъдеш себе си самия
Да признаеш, че обичаш
Малко свещи, тиха музика и топли нощи
Вино с лед и препечен хляб
Обикновени, простички неща...
В свят, в който можеш да видиш всичко
Би ли избрал да гледаш падащи звезди 

и да преброиш цветовете на нощта...

А светът ни уж така устоен - сложен

От черно-бял да превърнеш в пъстър, нов...

В един свят, в който всичко можеш ти да имаш,

имаш ли наистина онова, което винаги си искал?

Чети още...

Чаках точно теб

Лондон.

Блясък. Слава. Пари.

Тя мечтае за любов.

Той мечтае за любовта на целия свят.

Анина цял живот бяга от миналото си и не допуска хората до себе си. Всичко обаче се променя в мига, в който среща Джейсън – изгряваща поп звезда със смели мечти за звездно бъдеще, свикнал да се бори за онова, което желае. Да спечели сърцето на Анина обаче се оказва по-лесно, отколкото да го запази. Когато групата му оглавява класациите на Острова, Джейсън се потапя в морето на славата и връзката с Анина остава на заден план.

По-силни ли са кошмарите на миналото от смелостта да се пребориш за човека, когото обичаш?

Можеш ли да избягаш, когато всички пътища водят назад?

Колко всъщност струват мечтите, когато любовта се превръща в разменна монета?

ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!

#чакахточнотеб

"Чаках точно теб"

Чети още...

Можем ли?

Порастваме ли? Ставаме ли по-зрели? Можем ли да махнем с ръка и да изпратим лятото без да тъжим в есента? Можем ли да се зарадваме на снега, без да мърморим за това, че някой не е изчистил пред дома ни? (осъзнавайки, че това трябва да сме самите ние) Можем ли да простим на онзи приятел, който толкова обичахме, а после времето ни раздели? (и какво са няколко години за истинското приятелство) Можем ли да се върнем там, където се провалихме и да започнем наново? (с вдигната глава и с повече вяра в себе си) Можем ли да зачеркнем с молив думата "грешка" и да разберем , че няма грешки, а просто падания и ставания по пътя на живота ни?

http://dama.bg/article/mozhem-li/12646/

Чети още...

Докоснало сърцето ти

Накрая ще остане само онова
Което е докоснало сърцето ти

нежна песен

капки дъжд

среднощното шофиране

падащи звезди

изгряваща луна

прииждащо море

хладна нощ 

и топла утрин

прегръдка
поглед
шепот
мила дума
и едно "обичам те"
усещане за вечност
и едно "сега"
което да остане тук завинаги.

Чети още...

Да стъпиш или да полетиш

И след като придобиеш умението да прощаваш,
да пускаш онова, което не ти е необходимо
и въпреки всичко да запазиш любовта в сърцето си;
да можеш да изживееш повече тук и сега,
да не таиш тъга в сърцето и да не гледаш назад към миналото,
да не упрекваш, да не съдиш, да не определяш....
Започваш да имаш вярата, че всичко, което искаш, ще бъде твое
И да знаеш, че то вече е тук, част от теб, живее в теб...
И е само въпрос на време....
и така да се научиш на търпение
И да не искаш да контролираш всичко...
И точно тогава всичко започва да се случва с лекота
И в пълна хармония - с теб и със света...
И някакси отново се чувстваш дете – свободно и мечтаещо;
Скачаш и не се страхуваш, че ще паднеш,
защото знаеш, че след падането следва да се изправиш
И винаги да продължиш....
Свободата е красота,
а красотата е щастие,
Щастието е свобода;
И ето така – всичко е свързано....
Вървейки по пътя, наречен живот...
Твой е избора дали само ще стъпваш или ще полетиш :)

Чети още...