Днес дъщеря ни щеше да бъде на девет.
С очи като твоите - големи и пъстри, с
моята широка усмивка и с криви зъбки щеше да се смее всеки път, когато я
гъделичкаш и да тича при мен, за да я спасявам от теб. Щеше да се страхува от
гръмотевиците, но да обича дъжда и всеки път да ни пита защо охлювите излизат
само, когато вали, а ние - ние нямаше да можем да й кажем, защото самите ние не
знаем, но се усмихваме и измисляме истории, подобни на онези, които й чета
вечер, когато заспива, но въпреки това тя обича повече тебе, защото за всичко й
угаждаш и защото й купи куче за Коледа, онази Коледа, на която лежа под елхата,
с брадичка , опряна в ръцете - загледана в блещукащите лампички и чакаща добрия
старец, в който вярва още май, а кучето - искаше котка, но ти не разбра писмото
й , но тя пак плака от радост, когато го получи и обеща, че ще се грижи за него
и че ще го обича, както обича и всички птички, охлюви, пеперуди - това дете
обича целия свят и сякаш света я обича или просто аз обичам я много, защото я
заченахме някъде между безкрайните топли
нощи и онези утрини, намокрени от капките на пролетния дъжд, с мириса на нещо
ново, нещо, което се създава, ражда, в старата ти кола, в старото у нас, у
вас,...някъде между моята ревност и твоето извинявай, между отивам си и остани,
между прошепнатото обичам те, някъде там в началото на любовта , в неяснотата
,в страха, в обещанията, в морето от емоции , в океана от чувства, във вярата,
че ти си за мен и аз съм за теб....между сълзите върху теста за бременност и
твоята усмивка - ти винаги се усмихваш, там в твоето „всичко е наред“ - да,
така ми каза и така беше, защото тя се роди с първите падащи снежинки, някъде
между най-тъмната нощ и първите ледени лъчи на зимното слънце, като подарък за
Коледа, като подарък за мен, като подарък за теб, за да седи днес до прозореца
и да рисува с часове и с часове си измисля приказки и да ги чете на кучето, а
кучето и то вече е голямо, и ние сме големи, но още всички обичаме морето и
понякога кара ски, защото ти я научи, а аз само ви снимам, не мога да карам
ски, но пък няма по-топло от това да виждам как те прегръща с ледени ръце и
казва „татко, обичам те“....и „мамо, видях катеричка“ и пак се започва с обичта
към целия свят...онзи свят, който тя обича и светът обича нея...
Днес ли... Днес навън вали...сняг, спомени и мисли.
Днес ти имаш дъщеря. От друга.
А аз все още мисля за нея - нашата, неродена дъщеря.
Усмихваш се. Ти винаги се усмихваш.
Всичко е наред.
<3 Промоцията важи до изчерпване на количествата, затова побързайте 
:)#чакахточнотеб
