Огледало

Виждам себе си в теб като в огледало
И не знам защо така....
Едно такова ми е, тъжно, отлетяло
Усмихвам му се сам сама.
Очите ти - по-тъмни от нощта;
И знам - и моите са такива,
Опитвам се да видя в тях свещта,
която зад студенината си зазида.
Но коя съм аз да търся таз вина,
Когато аз самата съм студена...
Като луда, ледена река...
И сякаш друго не умея.
И докосвам огледалото с ръце,
И сякаш искам да го стопля
Но зная ледено сърце
Само с топлина се докосва.
Отдръпвам се и пак боли ме
Искам, а не мога да ти дам
Любовта, която в теб гори ме
И пак съм тук, а ти си сам.
И казват силните така били -
сами се борели в живота
Не познавали болка и сълзи
но защо тогава искам да те стопля...?
Защо тогава търсим, мечтаем и не спим
И ръцете ни са ледени, но всъщност тъй горещи
И сърцата просто искат да летим
аз знам - защото са сърца, не вещи....

Ах, как искам огледалото да счупя
И Да ме видиш ти от другата страна
Така както виждам аз теб сега.....