И помни. И чувства. И усеща.

Животът е изключително точна система,

 която често ни води на места, далечни от мечтите ни,

по-красиви, по-привлекателни,

по-достъпни от невъзможното в сънищата ни...

Животът понякога е въртележка,

обърквайки представите ни какво искаме наистина

 и подхранвайки страха ни

способни ли сме и заслужаваме ли да го получим....

Изкушения, срещи, раздели, разстояния в мили, километри, дни, години....

като безкрайни пясъци в часовник без стрелки....

...но истинската мечта се познава от сърцето и то знае...

Знае как да изживее минутите и да преспи часовете,

как да пропътува пространствата, километрите съмнения,

кога да полети и кога да се спре,

кого да обича, за кого да го боли, какво да научи, кое да прости....

Сърцето знае.

И в годините безкраен сън между създаването

 на мечтите и мигът на тяхното сбъдване, то е послушно.

И помни. И чувства. И усеща. 

И без значение дали след десет, двадесет или тридесет години,

то ще познае своята мечта и пак ще я прегърне....

Ще я прегърне с раните и всички счупвания, нанесло му времето,

хората, света, живота...

ще я прегърне без страх и ще заплаче...

знаейки че само тя ще събере всички парченца и ще го направи отново цяло... 

....защото животът без цел, е живот без смисъл. 

Сърцето знае..помни...

истинските желания живеят вечно в него

и няма пречка, няма време, няма сила,

която може да спре те да се осъществят...

носена в сърцето, голямата мечта е цел, любов и светлина.

А те винаги побеждават....