Да обичаш снежинка

- Вълшебно е!
- Не обичам да вали! – смръщи се той и забърза към близкия навес.
Снегът се сипеше безмълвно, сливайки се с тишината на напредващата нощ.
- Това е защото никога не си обичал снежинка!
Погледна ме въпросително, а аз улових в ръцете си една.
Ледените ми пръсти заиграха по заскрежените й очертания с нереална красота:
- Перфектна е!
Заедно с възклицанието му тя се стопи и изчезна завинаги.
Останалите затанцуваха около нас като бели балерини,
правещи света по-красив, по-бял и по-чист.
До една бяха различни.
До една бяха също така перфектни.
И всички умираха така вълшебно в мига,  докоснали топлата земя.
Пресегна се с ръка.
- Недей! – усмихнах се.
Естествено той не разбираше. Обърнах се и затанцувах в снега.
- Красотата има нужда от свобода!