28.03.2016 г.

Пътуване към мечтите - Durdle Door, Dorset, UK

Рядко пиша пътеписи, но това прекрасно място ме впечатли толкова много, че ми се прииска да споделя изживяното със света :)

Благодаря на lazara.bg за отделеното място в сайта и за доверието към мен!


Някъде отвъд нашите земи има една различна Англия – не онази, която всички си представят, облята в дъждове, а онази, облята в слънчеви лъчи, безкрайно зелена и необятно красива. И макар, че Лондон е любимият ми град тук, днес реших да се спусна надолу, към безкрайните южни брегове, които не влизат в типичните туристически маршрути.
Преди около година попаднах на снимка в интернет, изобразяваща красив плаж, над който се извисяваше чудата скала. Тази снимка ме привлече толкова много, че мигновено поисках да отида там. Разтърсих се повече и за мое учудване, мястото бе на южния бряг на Великобритания, наречено Durdle Door. Година по-късно реших да поема дългия път от Лондон към Дорсет в търсене на моето мечтано място.
Да пътуваш из Англия е красиво изживяване. Но да пътуваш в графствата около Оксфорд е незабравимо. Никога през живота ми не съм виждала подобно зелено – наситено, тъмно, обхващащо безкрайни поля, хълмове, които плуват един в друг, тук- там малки къщички и изоставени замъци. Не знам никакви подробности за местността, но ми е достатъчно само да я гледам през прозореца на колата и да й се възхищавам. Днес, слънцето ме посрещна, малко след като напуснах летището в Лутън и сега огрява красивата местност и тя изглежда още по-вълшебна. От време-навреме се появяват бели овце и напълно напомнят на пейзаж от някоя старовремска приказка. Има толкова много атмосфера наоколо. Пускам радиото на любимата станция и се унасям в историите, които ми разказват непознатите за мен земи.

целият разказ на: http://lazara.bg/razvlecheniq/pochivka/patuvane-kam-mechtite/

още на: https://www.facebook.com/stefanabelkovska/



25.03.2016 г.

Обещание


Чуй ме - без думи ти говоря
Усети ме – без да те докосвам
Прочети ме – не по устните, а със сърцето
Виж ме – но не отваряй ти очи
Танцувай с мене – не наяве, а на сън
Попей ми без да слушам твоя глас
А после изсвири онази песен,
Която само аз ще разбера
Води ме някъде дори и без посока
С теб ще тръгна и накрай света
Усещай без да питаш
бъди мен, а аз ще бъда теб
намери ме...

По компаса на сърцето
в измореното очакване
където и да съм, 
където и да си...




20.03.2016 г.

Има такива места

Има места, от които никога не можеш да се умориш...
Има места, към които искаш да се връщаш отново и отново...
Има места, които сякаш всеки път срещаш за първи
Има места, в които си оставил частица от себе си...
И те са оставили частица от тях в теб
Има места които винаги виждаш сякаш за първи път
Има такива места
Които просто обичаш

15.03.2016 г.

Природно бедствие. Щети.

Да ти се обадя ли...
Номерът отдавна го изтрих
И нищо, че го помня до последната му цифра
Ще излъжа и телефона ще изключа
Пердетата ще спусна и ще опитам себе си да заблудя
Че навън е нощ и трябва да заспя
И не, не че теб не помня
И не, че помня още твоя глас
И не, че не искам да те видя
И още повече да те усетя
Просто зная
След теб е опустошение,
Природно бедствие си ти
И от него казват трябва да се бяга
Причинявало щети...
Но как да кажа,
Как да обясня на всички,
Че от бурята излизам винаги по-цяла
Отколкото някога била съм
Или пък някога ще бъда
И вместо да избягам
Срещу вятъра вървя
И тичам даже 
Без чадър
И Без качулка
И Без защитни очила
Как да ходя по земята
Щом веднъж летях...?
Искам си непонятните светове, в които винаги ме водиш
И трепета, И любовта, и всичко
Изгубвам се и се намирам
И съм аз, толкова съм аз
Природно бедствие. Щети.
Това си ти
А аз - аз обичам да вали 
Цифрите изписват се на дисплея
"Аз съм...Искам да летя.."

още на: https://www.facebook.com/stefanabelkovska/

14.03.2016 г.

Накрай света

Понякога трябва да стигнеш
на край света
Само за са разбереш,
Че светът е повече от това,
Което някога си мислил,
Предполагал или пък сънувал
Че той е просто по-красив
И по-свободен
И по-магичен
Повече е, повече
от всичко, за което си мечтал
И ти, точно ти живееш в него
И там на ръба
Накрай света
Разбираш
Тихичко разбираш
Че когато го обичаш
Той ще те обича също
Сега
винаги
Завинаги

още на: https://www.facebook.com/stefanabelkovska/

11.03.2016 г.

Ще прекосиш ли километрите очакване

Ще ме отведеш ли вкъщи 
Ще прекосиш ли прекосиш километрите очакване
И ще превърнеш ли водопадите в реки
И от бездомно, тихо лутане
Ще ми посториш ли лодка от мечти
Ще можеш ли да ми покажеш пътя 
Ако нямаш карта и компас
През дъждове, порой, мъгли
Да бъдем само ти и аз..
Ще ме откриеш ли 
без багаж съм ,на онази гара
И чакам времето да отлети
И някакси да снеме от мен товара
Аз вярвам, че ще дойдеш ти
Ще ме разпознаеш ли 
В надеждите, в счупените ми сълзи
В далечината на очакване
Между хора с маски и истински лъжи 
Ще прекосиш ли моста между мен и тях
И ще се срещнем ли в този свят...? 
Часовникът тиктака със спрелите стрелки 
Не закъснявай, времето лети

Още на www.facebook.com/stefanabelkovska 

8.03.2016 г.

Една жена, но вечното момиче

Ако бях момче
Щях сам да определям правилата
в моя мъжки свят, 
Да се излежавам до късно
с изключен телефон
да казвам, че съм болен, 
когато не искам да говоря
да се наслаждавам на света
без да го анализирам
да поставям себе си на първо място
да пия бира с приятели в любимата си тениска,
да правя онова, което искам и рядко,
много рядко да говоря за онова, което чувствам
Но аз съм просто момиче...
Понякога се преобличам сто пъти и не,
нямам една любима рокля
Друг път просто не ми се излиза
усмихвам се дори да ми се плаче
И изслушвам дори, когато мен самата ме боли
Влюбвам се, а после ми е мъчно
А понякога летя
В илюзии, мечти и в моите светове
приятелка съм, дъщеря и майка, 
спътница, съпруга или пък всичкото в едно
усмихната и тъжна, емоционална, понякога ранима,
ядосана и блага, хармонична, хаотична,
винаги съм толкова различна
така както е времето навън
да, живея в мъжки свят 
една жена, но вечното момиче
щастлива съм...
и какво по-хубаво от това?