Ще ти липсвам

Някой ден, когато си отида
Ще ти липсвам, зная
Ще ти липсва и гласа ми
И косите ми, и мириса ми на парфюм
И съобщенията ми  -
Ядосани и мили
И думите ми, че и ти ми липсваш
И тези, че обичам да си тук
И признанията и неизказани онези,

които понякога болят, но понякога и топлят
Ще ти липсват и нощите и дните
И ще ти липсва да идвам в съня ти
и ще ти се иска пак да бъдеш част от моя ден

и ще искаш пак да ме докоснеш

и пак да бъда твоя

дори за час, минута, миг...
Някой ден ще си отида

Знаеш...
Ще ти липсвам...знам...
А защо тогава се държиш 

сякаш винаги ще бъда тук...

Чети още...

Старите пътеки

И така...прибираш се,

Лягаш в същото легло

Пускаш същото предаване

Прелистваш същата книга

И дните започват да бъдат все същите

А нощите...

И някакси забравяш, че бил си другаде

И видял си нови места...

Усещането постепенно се разсейва,

А дните се сгъстяват...

Само споменът за теб не избледнява

Връщах се безброй пъти

По старите пътища

По познатите пътеки

С познатите полети и на познатите гари

Минавах скришно покрай витрините

На нашите кафенета

И понякога дори посядах в тях

Чакайки и аз не знам какво

Да се превърна в призрак може би

Какъвто отдавна ти си вече

Защото може би едва тогава

Ще си отново част от моя свят

И там, сред сменящите се сезони

Все по-ясно го разбирах - 

Отдавна теб те няма

И в спомен дори не се превърна

Едно усещане си....празно 

Като кратер на вулкан - 

Бездънен, хладен
но споменът за друго още имам
и затова и може би все ще се завръщам
а дотогава...
ще заспя в познатото легло
и ще прегърна познатите сънища..
ще дойдеш ли в тях отново?

Чети още...

Понякога ми се иска да избягам

Понякога ми се иска да избягам
далеч от всичко и далеч от всички 

да тичам, тичам много надалече,

може и да отлетя,

после да поплавам

Да бъда на ново място и с нови хора 

наново някакси да чувствам

и наново някак да живея
Да забравя всичко от преди

всичко, всички

себе си дори

да се изгубя в отминалите дни

и да се намеря в идващите нощи

да съм нов човек

дори и с ново име

да имам нова къща

под новото небе
и нови срещи

нови хиляди звезди

нова гледка

нов живот 

дали ще бъда по-добра в правените грешки

и ще бъда ли по-смела по пътя нов

ще обичам ли по-истински

и по-добър приятел ли ще бъда

а себе си - себе си дали ще преоткрия

понякога ми се иска да избягам

и зная - далеч оттук са отговорите на всичко това.

Чети още...

Един живот не стига

Един живот не стига

Да посрещна всички изгреви

И да изпратя всички дни

И да се удавя в цветовете на дъгата

Да обичам слънцето, луната, да броя звездите

И да докосвам всяка песъчинка

На всеки плаж, по който стъпвам

Да погледна от върха

Целият ни свят

Да заспивам с изгряващото слънце

И да плувам в морета, океани

сред преливащи вълни от топлина

и в преливащи любими времена

Да броя цветовете на падащите есенни листа

И да танцувам с дъжда

Горещ и хладен, а понякога студен

Да паля огън

И камина

Да танцувам боса докато навън вали

И да гоня снежинките като дете

Не за друго, а защото ги обичам

Както и зимата, студа

И снежни човеци да строя

И замъци от пясък

А после да ги снимам

За да си ги спомням винаги след това...

Един живот не стига да обичам

По милион различни начини

И в хиляди различни пъти

Някой, нещо...

Не стига да летя, да пътувам, да откривам

Нови светове и в тях новото ми аз

Да позная всички пристанища, летища, гари

Не стига да мечтая, да искам, да постигам
Не стига, но ще го живея 
сякаш е само един живот...

Тук сега 

Чети още...

Мирис, а по-силен от присъствие

Мирис, а по силен от присъствие
И сякаш пак си тук,
Да, пак си тук
В спомени, които започват да танцуват
Като призрачени актьори
По невидимата сцена
усащам мириса, парфюма ти

така реално тук си

завладяваш сигурно съзнанието ми
И мозъка ми
И дълбините на душата ми
И дори сърцето ми

както винаги го правиш
Не мога да се боря, знаеш

и затварям очи и тръгвам пак към теб

и там съм, пак съм там
Танцувам в спомените
Прегръщам призрачното ти лице

така, така залъгвай ме

че истински си

знаеш как винаги ти вярвам 

усмихваш се, усещам
Не мога да видя чертите ти съвсем,
но парфюмът ти така е истиниски
усещам го и сякаш тук е и сега
танцувам с призрачните спомени
и превръщам ги в истински лица..

Чети още...

Вълшебството на Убуд

Накрай света съм. Не вярвах, че животът толкова рано ще ми даде възможността да стигна до тук.
Бали…
Екзотика…? Безкрайни плажове…? Луксозни курорти…? Хиляди мистични храмове..? Пейзаж от любим филм..?  Не…Бали е много повече от това. Бали е път, не просто пътуване. Път, който трябва да извървиш вътре в теб. Усещане, което имаш или не....

Целият разказ за Убуд и Бали тук:

http://lazara.bg/rubriki/ubud/

Чети още...

Да те обичам е като да дишам

-         Да те обичам е като да дишам– толкова е естествено за мен. 
     Ти си част от мен, сякаш винаги си бил и дори когато те нямаше, аз пак те усещах, пак те чувствах. 
     Чувах думите ти в сънищата ми, чувах те как плачеш, когато те болеше, 
     знаех кога успяваш и кога се проваляш, знаех, кога не спиш, кога обичаш, 
     кога мразиш. 
     Ти живееше в мен във всеки един ден от тези години...не зная как, не мога да си го обясня. 
     Но ти си тук, винаги си бил – тя посочи сърцето си. 
     Виждах те на сън толкова много пъти.... Продължих живота си, имах най-прекрасните години в младостта си, бях по цялата земя, но навсякъде, навсякъде, където отида ти все пак беше с мен, в сърцето ми. 
     Няма как да избягаш от това, не можеш. Опитах. 
    То е като паразит, като пиявица, залепена за теб. 
    Като татуировка, която винаги носиш със себе си. 
    Цял живот. 
    И колкото и да се опиташ да я изтриеш, да я измиеш, не става, не можеш да я изрежеш, защото боли, не можеш да сложиш друга върху нея, защото още си личи. 
     Това си ти – моята татуировка. Но на сърцето ми. 

Из "В друго време" - Стефана Белковска
още на: www.facebook.com/stefanabelkovska

p

Чети още...