Момичето в мен го промени

Отведи ме там, където все исках да отида
и момичето в мен - промени го, завинаги го промени
Нека видя онзи свят
За който сърцето ми мечтае
И да чувствам, винаги да чувствам
Трепет, обич и любов...
Да летя, но истински, с мечтите
А после да си ги припомням
Тогава, именно тогава 

когато губя вяра
и пак да виждам как се сбъдват
И да умея
Ах, много искам са умея
Да пазя, тайничко да пазя
Чувството, което те ми дават
Онова, с което изпълват ме
Дните минутите и часовете
И винаги да помня как мога всичко
И всичко може
Да бъде истина, магия
Реалност,
Сбъдна мечта
Стига да го пожелая...
www.facebook.com/stefanabelkovska

www.facebook.com/stefanabelkovska

Чети още...

Магнетичната Шотландия

"Всеки човек умира. Не всеки човек живее истински." Уилям Уолъс

.....Някой, някога е вярвал, че всяко нещо, което е красиво, трябва да бъде свободно. На този някой не му трябва име и не му трябва определение дали е истински или не, защото идеите са вечни, а вечността се превръща в легенда. Точно, в каквато се намирам сега.....

За Магнетичната Шотландия и вълшебния Стирлинг четете тук:

http://lazara.bg/rubriki/mechtai-sas-stefana-magnetichnata-shotlandiq/

Чети още...

Да се влюбя отново в теб ли...

Да се влюбя отново в теб ли... 

Не мога. Не искай това от мен.

Не казвай, че ти липсвам,

не казвай, че обичаш,

не казвай колко много знача аз за теб

Аз зная всичко това...

Но думите са просто някакви слова

а любовта не свършва с хепи енд, когато

няма свобода

Затова аз искам все така да бъдем -

такива, каквито сме сега

Затова те моля - замълчи

и просто изчакай ме в дъжда

Колата запази я топла,
със запотените стъкла

Аз просто искам  да усещам твоя допир

И устните ти жадни за онова
Което само аз ти давам 

И което не свършва с вечерта

Седни да погледаме как слънцето едва-едва

Прокарва си през прозорците пролука
и танцува по нашите тела
А чаршафите са още мокри
И носят спомените от нощта
Остани в спомените живи
Остани в сърцето, в спомена, в духа
Остани и вчера, днес и утре
Остани в тихото очакване
Остани с шепота, в съня 

Остани такъв, какъвто си
И никога не се променяй

защото аз не искам да се променя
Искай ме завинаги така
както аз искам теб сега

Чети още...

Ще ти липсвам

Някой ден, когато си отида
Ще ти липсвам, зная
Ще ти липсва и гласа ми
И косите ми, и мириса ми на парфюм
И съобщенията ми  -
Ядосани и мили
И думите ми, че и ти ми липсваш
И тези, че обичам да си тук
И признанията и неизказани онези,

които понякога болят, но понякога и топлят
Ще ти липсват и нощите и дните
И ще ти липсва да идвам в съня ти
и ще ти се иска пак да бъдеш част от моя ден

и ще искаш пак да ме докоснеш

и пак да бъда твоя

дори за час, минута, миг...
Някой ден ще си отида

Знаеш...
Ще ти липсвам...знам...
А защо тогава се държиш 

сякаш винаги ще бъда тук...

Чети още...

Старите пътеки

И така...прибираш се,

Лягаш в същото легло

Пускаш същото предаване

Прелистваш същата книга

И дните започват да бъдат все същите

А нощите...

И някакси забравяш, че бил си другаде

И видял си нови места...

Усещането постепенно се разсейва,

А дните се сгъстяват...

Само споменът за теб не избледнява

Връщах се безброй пъти

По старите пътища

По познатите пътеки

С познатите полети и на познатите гари

Минавах скришно покрай витрините

На нашите кафенета

И понякога дори посядах в тях

Чакайки и аз не знам какво

Да се превърна в призрак може би

Какъвто отдавна ти си вече

Защото може би едва тогава

Ще си отново част от моя свят

И там, сред сменящите се сезони

Все по-ясно го разбирах - 

Отдавна теб те няма

И в спомен дори не се превърна

Едно усещане си....празно 

Като кратер на вулкан - 

Бездънен, хладен
но споменът за друго още имам
и затова и може би все ще се завръщам
а дотогава...
ще заспя в познатото легло
и ще прегърна познатите сънища..
ще дойдеш ли в тях отново?

Чети още...

Понякога ми се иска да избягам

Понякога ми се иска да избягам
далеч от всичко и далеч от всички 

да тичам, тичам много надалече,

може и да отлетя,

после да поплавам

Да бъда на ново място и с нови хора 

наново някакси да чувствам

и наново някак да живея
Да забравя всичко от преди

всичко, всички

себе си дори

да се изгубя в отминалите дни

и да се намеря в идващите нощи

да съм нов човек

дори и с ново име

да имам нова къща

под новото небе
и нови срещи

нови хиляди звезди

нова гледка

нов живот 

дали ще бъда по-добра в правените грешки

и ще бъда ли по-смела по пътя нов

ще обичам ли по-истински

и по-добър приятел ли ще бъда

а себе си - себе си дали ще преоткрия

понякога ми се иска да избягам

и зная - далеч оттук са отговорите на всичко това.

Чети още...

Един живот не стига

Един живот не стига

Да посрещна всички изгреви

И да изпратя всички дни

И да се удавя в цветовете на дъгата

Да обичам слънцето, луната, да броя звездите

И да докосвам всяка песъчинка

На всеки плаж, по който стъпвам

Да погледна от върха

Целият ни свят

Да заспивам с изгряващото слънце

И да плувам в морета, океани

сред преливащи вълни от топлина

и в преливащи любими времена

Да броя цветовете на падащите есенни листа

И да танцувам с дъжда

Горещ и хладен, а понякога студен

Да паля огън

И камина

Да танцувам боса докато навън вали

И да гоня снежинките като дете

Не за друго, а защото ги обичам

Както и зимата, студа

И снежни човеци да строя

И замъци от пясък

А после да ги снимам

За да си ги спомням винаги след това...

Един живот не стига да обичам

По милион различни начини

И в хиляди различни пъти

Някой, нещо...

Не стига да летя, да пътувам, да откривам

Нови светове и в тях новото ми аз

Да позная всички пристанища, летища, гари

Не стига да мечтая, да искам, да постигам
Не стига, но ще го живея 
сякаш е само един живот...

Тук сега 

Чети още...