Вълшебството на Убуд

Накрай света съм. Не вярвах, че животът толкова рано ще ми даде възможността да стигна до тук.
Бали…
Екзотика…? Безкрайни плажове…? Луксозни курорти…? Хиляди мистични храмове..? Пейзаж от любим филм..?  Не…Бали е много повече от това. Бали е път, не просто пътуване. Път, който трябва да извървиш вътре в теб. Усещане, което имаш или не....

Целият разказ за Убуд и Бали тук:

http://lazara.bg/rubriki/ubud/

Чети още...

Да те обичам е като да дишам

-         Да те обичам е като да дишам– толкова е естествено за мен. 
     Ти си част от мен, сякаш винаги си бил и дори когато те нямаше, аз пак те усещах, пак те чувствах. 
     Чувах думите ти в сънищата ми, чувах те как плачеш, когато те болеше, 
     знаех кога успяваш и кога се проваляш, знаех, кога не спиш, кога обичаш, 
     кога мразиш. 
     Ти живееше в мен във всеки един ден от тези години...не зная как, не мога да си го обясня. 
     Но ти си тук, винаги си бил – тя посочи сърцето си. 
     Виждах те на сън толкова много пъти.... Продължих живота си, имах най-прекрасните години в младостта си, бях по цялата земя, но навсякъде, навсякъде, където отида ти все пак беше с мен, в сърцето ми. 
     Няма как да избягаш от това, не можеш. Опитах. 
    То е като паразит, като пиявица, залепена за теб. 
    Като татуировка, която винаги носиш със себе си. 
    Цял живот. 
    И колкото и да се опиташ да я изтриеш, да я измиеш, не става, не можеш да я изрежеш, защото боли, не можеш да сложиш друга върху нея, защото още си личи. 
     Това си ти – моята татуировка. Но на сърцето ми. 

Из "В друго време" - Стефана Белковска
още на: www.facebook.com/stefanabelkovska

p

Чети още...

Той беше всички сезони в едно

Той бе като всички сезони в едно. 

Лятото играеше горещо в ръцете му, стопляйки моите ледени пръсти,

есента – златиста, премигваше с очите му,  

устните му с вкус на пролет ме събуждаха сякаш за нов живот, 
всеки път, щом ме докосваха. 

Вековен сън ли бях спала досега..? 

А зимата...зимата бе в уюта  на душата му... 

Не....бе уюта на моята душа, когато бях с него...

И така...сменящи се сезони, лято и зима, есен и пролет, огън и лед..

Всичко в едно...

Чети още...

Не ти трябва преводач, за да разбереш дъжда...

Дъждът се засили и градът започна да се губи в далечината.

Той се загледа навън. И друг път бях забелязвала как наблюдава дъжда.

И никога не се криеше от него.

- Защо обичаш дъжда...? – прекъснах блуждаещите му мисли, изгубени през прозореца. Той премигна бавно, не откъсвайки поглед от стъклото. Ръката му потрепна и хвана моята.

- Не ти трябва преводач, за да разбереш дъжда...Той винаги разказва точно твоята история, изпява точно твоята песен. – засмя се леко с ъгълчето на устните си и тръпчинката му заигра. – Просто притихни и слушай... Пръстите му се пуснаха нежно по дължината на косата ми и ме придърпаха към себе си. Отпуснах глава на рамото му. Тишината отново завладя пространството. Само шумът от на падащите капки по стъклото се чуваше фино. Мълчахме. Тихо. Заедно. Скоро капчиците затанцуваха странен танц и донесоха спомена за любима песен. Заприличаха на малки ноти, танцуващи по стъклото.

Беше прав. Не ми трябваше преводач, за да разбера дъжда. И за да го обикна.

Из "Безвремие", Стефана Белковска
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!
още на: www.facebook.com/stefanabelkovska

Чети още...

Точно толкова...

Чети още...

И запомни...

Чети още...

Когато, тогава.

- Когато, тогава. - каза той.
- Когато, тогава. - съгласих се аз.
Мислех си, че зная всичко,
мислех си, че мога всичко
мислех си, че нямам време
или пък, че имам цял един живот
мислех си, че зная какво точно ми трябва,
за да бъда щастлива...
и че то има очертания, цвят и мирис
и че има точно време, хора и дори места
и понякога дори си мислех, че нямам време и да го открия
Когато, тогава...
Зависеше ли това от мен?
Казвам ли на слънцето кога да грее
или пък на дъждът кога да завали
ще обичам ли или пък не
ще замина ли на край света, оставяйки всичко познато тук и сега
или пък ще си остана у дома
и разбрах - онова, което ми трябва
няма цвят и няма мирис
и няма място, няма време
има само очертанията на моето съзнание
и много цветове
на моите мисли и моите страхове
на моите сънища и моите мечти
и онова, което ще намеря
е само онова, което ще потърся
когато, тогава.
и вече не бързам
и не искам да въртя сама земята
онова, което ще дойде, ще дойде
а аз мога да бъда само тук и сега.

Чети още...