Небето, сърдито, ни прегръщаше

Вратата на черната лимузина се отвори. Седях със скръстени ръце пред задния изход на хотела и се чувствах отново на деветнадесет. Този път обаче бях навреме да изпратя Джейсън. Но не навреме, за да задържа всички мигове в настоящето. Как да счупя предопределеността? Нямаше начин...

Той стоеше пред мен и се усмихваше сухо. Мълчахме. Сега нямаше какво да си кажем. Нужно ни бе само да помълчим и да послушаме  дъжда. Може би той щеше да ни разкаже как и двамата искаме да сме отново заедно. Навярно щеше да ни научи как да си простим за разстоянията, които ни деляха, за времето, което измина, за всичко, което застана между нас, всичко, което ни отдалечи от точно това тук и сега. Мълчахме, а навън продължаваше да вали. Небето бе сърдито, но сякаш ни прегръщаше. През ръцете ни, вплетени една в друга, през затворените ни очи, през туптенето на сърцата ни, в мислите ни, в нашия общ свят, толкова сега и толкова далеч оттук. Не исках този миг да свършва, не исках да си тръгваме оттук. Един слънчев лъч се прокрадна, чу се клаксонът на лимузината. Беше време.

Из "Чаках точно теб"
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!

Чети още...

Споделям...

Благодаря за поканата да участвам в този прекрасен проект ЕДИН ОТ НАС Споделя! За мен беше удоволствие да отговоря на всички въпроси!

"Най-хубавите моменти в живота ми досега бяха тези, в които се сбъднаха най-големите ми мечти и разбрах, че няма невъзможни неща.
~
Преди години се научих да прощавам и смело мога да кажа, че това е най-хубавият урок в живота ми. Да простиш означава да се освободиш от една котва, която те тегли единствено надолу.
~
В живота ми имах възможността да се запозная със забележителни личности, които ми разкриха техния различен и така вълнуващ свят. Това ми повлия завинаги.
~
Какво означава да си самотен, когато имаш себе си? Имаш ли себе си, избираш дали да се чувстваш самотен или свободен.
~
Можеш да промениш целия свят, само ако направиш нещо малко за някого днес."

http://www.oneofusshares.com/2016/08/blog-post_14.html

Чети още...

Карамелени очи...

„В този момент времето около мен спря. Всичко около нас се отдръпна и изчезна – хората, пространството, стаята, масата,светещата реклама сякаш изгасна,  подът, на който бях стъпила сякаш се  изпари и аз летях. Да, летях. Сякаш някакъв вакуум вмсука всичко и наоколо стана прозрачно и замъглено. Виждах ясно единствено и само него. Усещах само допира на ръцете му и очите му, впити карамелено в мен. Имах чувството, че докосва косите ми, играе си със сърцето ми, влиза в душата ми. А всъщност той не помръдваше. Главата ми се завъртя, адреналинът изпълни всяка молекула от тялото ми... 

Из "Чаках точно теб"
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!

Чети още...

Не забравяй!

Чети още...

Бурята в сърцето ми

-         ...Не се страхувай.. – заговори ми тихо като на малко дете – бурите са толкова красиви....те ни напомнят, че небето също плаче понякога. Точно както правим ние хората. Но винаги, винаги след бурята изгрява слънце. Така е и в нашия живот. И в моя и в твоя е изгряло слънце, нали така? – погали ме нежно по лицето и се усмихна с една такава топлина. Сгуших се в него.

Отново беше прав. Сега сигурно щях да се влюбя и в гръмотевичните бури, от които толкова ме беше страх. Седях облегната на рамото му с ръка, впита в неговата. Джейсън бе като всички сезони в едно. Лятото играеше горещо в ръцете му, стопляйки моите ледени пръсти,есента – златиста, премигваше с очите му,  устините му с вкус на пролет ме събуждаха сякаш за нов живот, всеки път, щом ме докосваха. Вековен сън ли бях спала досега..? А зимата...зимата бе в уюта  на душата му... Не....бе уюта на моята душа, когато бях с него...

И така...сменящи се сезони, огън и лед...всичко в едно...

Из "Безвремие"
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!

Чети още...

Илюзия-любов

Имало една легенда
За жълто цвете
и изгряваща луна

и много кратък ден 

и още по-кратка среща

а после цветето заобичало луната

и чакало я безнадеждно да я види пак

но дните ставали по-големи

а луните денем спят

посивяло цветето,
отхвърляйки топлината

на изгряващото слънце 

и копнеело за спомен, 

за една илюзия-любов...

и аз така

обичам теб, 

а той ми дава слънце,

но мен пороят ме влече

онзи, който винаги погубва...

Чети още...

Всичко, което ни трябва...

Чети още...